Original article: http://socrates.berkeley.edu/~kihlstrm/freuddead.htm

Забележка: Това есе първоначално е бил подготвен за Хилгард на Въведение в психология, 13 Ед, от Р. Аткинсън, Р. С. Аткинсън, Е. Е, Смит, Д. Ж. Бем, С. Нолен-Хоексема. New York: Harcourt Brace Йованович, 2000 г., и е публикувана в преработен вид в 14-то издание (2003 г.) и 15-то издание (2009 г.). Версията е публикувал тук е бил актуализиран от първоначалната публикация.

Ако на 20-ти век е “векът на Америка”, тя е и век на Зигмунд Фройд (Roth, 1998). С книги като Тълкуване на сънищата (1900), Психопатология на всекидневния живот (1901), и уводната Лекции по психоанализата (1915-1916), делата, които постигнат високи нива на популярната успех, Фройд се промени имиджа си на себе си. Като има предвид, Коперник показва, че Земята не стои в центъра на вселената, и Дарвин, показа, че хората са произлезли от “ниски” животни, Фройд твърди, за да покаже, че човешкия опит, мисъл и действие е не определя от съзнателния си рационалност, но от ирационални сили извън нашия осъзнаване и контрол – сили, когато могат да бъдат разбрани само, и контролирани, с богата терапевтична процес той нарича психоанализата.

Фройд също се промени лексиката с която и ние и другите разберат. Преди сте някога се отвори този учебник, вие вече знаеха нещо по ID и суперего, пениса завистта и фалически символи, кастрация тревожност и Едиповия комплекс. В популярната култура, психотерапията е почти отъждествява с психоанализата. Фройдистка теория, с акцент върху тълкуването на неясни събития, лежи в основата на “постмодерни” подходи към литературната критика като деконструкция. Повече от Айнщайн или Уотсън и Крик, повече от Хитлер или Ленин, Рузвелт или Кенеди, повече от Пикасо, Елиот, или Стравински, повече от Бийтълс или Боб Дилън, влияние на Фройд за съвременната култура е била дълбока и продължителна.

Културното влияние на Фройд се основава, поне имплицитно, на предпоставката, че неговата теория е научно обоснован. Но от научна гледна точка, класическата фройдистка психоанализа е мъртва едновременно като теория на ума и на режим на терапия (Крюз, 1998; МакМиллан, 1996). Не емпирични доказателства подкрепя всяко специфично предложение на психоаналитичната теория, като идеята, че постъпленията за развитие чрез орален, анален, фалически, и генитални етапи, или че момченцата жаждата за техните майки и омраза и страх бащите им. Не емпиричните данни сочат, че психоанализата е по-ефективно, или по-ефективно, отколкото другите форми на психотерапия, като системна десенсибилизация или обучение самоувереност. Не емпиричните данни сочат механизмите, по които психоанализата постига резултатите си, като те са, са тези, които изрично ще се основава на теорията, като пренос и катарзис.

Разбира се, Фройд е живял в определен период от време, и това може да се твърди, че неговите теории са валидни, когато се прилагат към европейската култура в началото на миналия век, дори ако те вече не са между другото са днес. Въпреки това, последните исторически анализи показват, че конструално на неговото дело материал Фройд е системно изкривява и пристрастно теориите на безсъзнание конфликти и детската сексуалност, както и че той е изтълкувал неправилно и погрешно наличните научни доказателства за него. Теории на Фройд не са просто продукт на своето време: те бяха подвеждаща и неточна, дори когато той ги публикува.

Дрю Уестен (1998), психолог в Harvard Medical School, е съгласен, че теориите на Фройд са архаични и остарели, но твърди, че наследството на Фройд живее в редица теоретични твърдения, че са широко приети от учени: съществуването на несъзнавани психични процеси;важността на конфликти и двойнственост в поведението; произхода детството на възрастен личност; психични представителства като медиатор на социално поведение; и етапи на психологическото развитие. Въпреки това, някои от тези твърдения са спорни. Например, няма доказателства, че отглеждането на децата практики оказват трайно влияние върху личността. По-важно е, аргумент Уестен в полите на въпроса дали с оглед на тези въпроси, Фройд е била правилна. Едно е да се каже, че в безсъзнание мотиви играят роля в поведението. Това е да се каже, че всяка наша мисъл и действие се задвижва от репресираните сексуалните и агресивните пориви нещо доста по-различно; че децата таят еротични чувства към родителя от противоположния пол; и че младите момчета са враждебно настроени към бащите им, които те считат за съперници за чувствата на майките си. Това е, което Фройд вярвал, и доколкото можем да кажем на Фройд не е наред във всяко едно отношение. Например, подсъзнателното разкри в лабораторните изследвания на автоматичност и имплицитна памет не прилича на подсъзнателното на психоаналитичната теория (Kихльсторм, 1999).

Уестен също така твърди, че самата психоаналитичната теория се е развила от времето на Фройд, и че поради това е несправедливо да се обвърже психоанализата толкова плътно до фройдистки визията на репресирани, инфантилни, сексуални и агресивни нагони. Това е вярно, и това е исторически факт, че така нареченото “его психология” помогна запази голяма част от това, което е интересно в психологията по време на своите “Dark Ages” на радикалния бихейвиоризъм (Kихльсторм, 1994). Но отново, така се избягва въпросът дали теории на Фройд са правилни. Освен това, остава открит въпросът дали тези “нео-фройдистки” теории са някакви по-актуален от са класически фройдистки възгледи, които ги предхождат. Например, не е ясно, че етап теорията на физическото развитие на Ерик Ериксон е всяко по-актуален от Фройд е.

Докато Фройд имаше огромно влияние върху 20-ти век, култура, той е бил мъртво тегло на 20-ти век психологията. Широките теми, които Уестен пише за присъстваха в психологията преди Фройд, или са възникнали в по-ново, независимо от влиянието си. В най-добрия, Фройд е фигура от само исторически интерес за психолози. Той е добре проучен като писател, в отделите на език и литература, отколкото като учен, в отделите на психологията. Психолозите могат да се разбираме без него.

Позоваването

Екипажи, Ф. С. (Ed.). (1998) Неразрешените Фройд:. Съмняващите се изправят една легенда New York:. Viking.

Kихльсторм Дж. Ф. (1994). Психодинамика и социалната познавателната способност: Бележки за сливането на психоанализата и психологията. Вестник на личността, 62, 681-696.

Kихльсторм Дж. Ф. (1999 г.). Психологическият безсъзнание. Л. Р. Первин и О. Джон (Ред.), Наръчник на личността, 2 изд. (Стр. 424-442). New York: Гилфорд.

МакМиллан, М. Б.(1996) Фройд оценява:. Попълненият дъгата Кембридж, Ma .: MIT Press.

Рот, M. (1998) Фройд:.. Конфликт и култура New York: Кнопф.

Уестен, Д. (1998). Научното наследство на Зигмунд Фройд:. Към една психодинамично информиран психологическа наука Психологически бюлетин, 124, 333-371.



Most popular articles:


  • Photo-news blog

  • Clipart Library

  • Keywords base